АНЮТА П. КАМЕНОВА – БОРИН

Икономическите, политическите и духовни промени, настъпили в живота на българите след Освобождението, разрушават фолклорния синкретизъм.
Песенният фолклор и хороводните инструментални мелодии се универсализират във функционално отношение. В края на XIX век духовите музики стават изключително модерни в градовете на северозападната част на страната, а по-точно и в някои села, за да се достигне към 1950 г. почти да не съществува село в тази област без духова “музика” или група. Като резултат народният инструментариум бива подменен: гайди, дзурли се заменят с кларинети (карне'), цигулки, тромпети, флигорни, баритони, тъпани. Това неминуемо води до промяна на изпълнителския стил на музикантите по селата. Постепенно репертоарът на духовите оркестри измества формата на репертоара с фолклорен произход. (Кауфман, 1979: 104 – 112)
Известно е, че духовата музика става популярна с идването на чешките капелмайстори с музикално европейско образование в новоосвободена България. А през тридесетте тодини на XX век в северозападна България широко нахлува модното влияние на грамофоннните плочи, от които духовите формации попълват своя репертоар. Музикантите свирят инструментални мелодии, заимствани и от народния песенен фолклор. Това се прави най-вече поради факта, че поради техническите възможности на инструмента тези мелодии се развиват ритмично и мелодично.(Кауфман, 1979: 104 – 112, История, БАН, София 1982)
Те съчиняват свои произведения в духа на фолклорната традиция и грамофонните плочи и стават нотно грамотни музиканти. (Кауфман, 1979: 104 – 112)
В първоначалните години след Освобождението в много градове на страната ни във военните части се създават духови оркестри. Със своите изпълнения те стават неотменна част от културния живот на тия градове. Носителите на тая музика са хора, които имат музикален талант и интерес към тая музика.
Тези хора, добили навиците и уменията на професионални музиканти след отбиване на военната си служба, завръщайки се по родните си места основават и стават ръководители на гражданските духови състави, т.н. музикални банди или групи. Тези “музики” изместват много бързо и бурно традиционните народни инструменти. Де факто те се превръщат в център на целия празничен живот в селото по отношение на семейно-битовия и календарно-празничен цикъл на българина. Тази си функция те продължават без отслабваща сила да изпълняват и до днес в селищата на северозападна България и в частност на селищата от сегашния регион Монтана (б. Михайловградски окръг), което е предмет на настоящето изследване.
То не претендира за пълна изчерпателност, тъй като все още продължават да се издирват и намират материали, свързани с тази тема.
Според досега събраните сведения в началото на XX век почти във всяко село се намират отделни неорганизирани, уволнили се от музикантските поделения мъже или пък такива, на които вече не им се харесват традиционните народни инструменти (кавал, гайда, дзурла) и харесват новата модерна духова музика.
Духовите инструменти в повечето музики в началото са обикновено кларинет, (карне') и флигорна. Те задължително свирят и обслужват неделните празнични селски хорá, а така също сватбите и кръщенетата, отразяващи семейно-битовия живот на хората. Празничните календарни празници (Ивановден, Великден и др.) също се правели с участието на тия музиканти.
От събраните до този момент материали можем да приемем, че като една от най-рано създадените духови формации в региона е тази в гр. Берковица с организатор учителя Михаил Герасков. Той организирал 20 музиканти през 1909 г. Интересът към берковската духова музика бил голям и тя скоро станала 40 души музиканти. На следващата 1910 г. Данко Тимов – флигорнист от кв. Заряница в Берковица направил духов оркестър, същата година Рангел Баров – кларнетист от с. Горно Белотинци също основал духова музика в селото.
(архив ИММ, ЕНСФ инв № 395, 407). През 1915 се основава духова музика в с. Мездрея, в 1918 г. Александър Шошов , завърнал се от берковския духов оркестър основал музика в с. Габровница, а в с. Смоляновци – Петър Трифонов.
През двадесетте години на XX век се отбелязва бум в създаването на духови оркестри в селищата - с. Долна Рикса, с. Славотин, с. Лопушна (дн. Георги Дамяново), с. Живовци (вече не съществува), с. Мартиново (Инф. Ефрем Петков Андреев, 1927), с. Копиловци, с. Говежда, с. Котеновци, с. Мокреш, с. Сливовик, с. Лехчево, с. Безденица, гр. Фердинанд (дн. Монтана). Между тридесетте и четиридесетте години на XX век се откриват в други селища като: с. Горна Вереница, с. Вирове, с. Сумер, с. Благово, с. Стубел, с. Слатина, с. Липен, с. Бальовица, с. Слатина (дн. Д-р Йосифово), с. Чипровци (дн. град Чипровци), с. Равна, с. Железна (Инф. Илия Зарков Илиев, р.1926 г., с. Железна и Велко Зарков Илиев, р. 1913 г., с. Железна).

Възрастовият състав на духовите музики е предимно от млади хора. В много селища се създават по един, два или три състава, които в повечето случаи се конкурират помежду си. Например в с. Габровница от 1920 г. до 1940 г. съществуват две музики, в с. Славотин – от 1930 г. до 1954 г. – три формации, с. Смоляновци – 1918 г. – 1940 г. – три формации, Чипровци от 1938 г. три формации, с. Горно Белотинци – от 1949 г. – 1959 г. – две формации и т.н.
В Чипровци според информаторите до късно се ползва музиката, съставена от традиционни народни инструменти. Запазена е народна песен, създадена по истински случай – “Обръснул си Гмитър белуту браду”, където много точно е описана народната “музика”. Музикантите се наричат “свирджии” – гайдарджия, кавалджия, тъпанджия (общо 7 души).
Около 1938 г. се сформира духова музика в състав: Арсен Татарски – ръководител, Георги Балдин, Павел Таскин, Петко Томин, Петко Котин и Гошо Пулкин (Инф. Йосиф Младенов, р. 1924 г., Чипровци и Никола Иванов Костов, р. 1930 г. , Чипровци ). Свирели на флигорна, кларинет, баритон, тъпан. На тази музика се казва, че е “Старата музика”. От сведения на информаторите се оказва, че явно по това време се появява и друга група (Инф. Иван Лазаров Каменов, р. 1934 г., Чипровци; Никола Иванов Костов (Танчин), р. 1930 г., Чипровци). Това е така наречената “Детска” музика, която по-късно започва да се нарича “Трапска” (на името на махала “Трап”, откъдето са децата). Детската музика изпълнявала музика, слушана от “Старата музика”, но не на инструменти, а на тиквени чаши. Групата е от шест деца – момчета, един на тъпан, другите на чаши на възраст между 7-10-14 години.
Освен “Трапската” или “Детската”, тая музика добива гражданственост като “Танчината музика” по името на фамилията Танчини. Едно от децата - Иван Лазаров свирило в “Детската музика”. Танчината музика вече свири през четиридесетте години на XX век в състав: Георги Иванов Зарков, Никола Танчин, Ценко Танчин, Гошо Славкин, Иван Лазаров и Иван Къцата (Инф. Йосиф Младенов, р. 1924 г., Чипровци; Георги Иванов Зарков, р. 1923 г., Чипровци). Репетират вечер, докато чуят вечерния стражарски час. Качват се на “отводите” (чардака) на старото училище “Отец Милети” (дн. Исторически музей) и репетират. Мелодиите са хващали от народните песни, народни певци. По-късно Никола Костов Танчин си спомня, че докато той бил войник, брат му Ценко Костов Танчин се е учил да свири по ноти при другата голяма формация в Чипровци – тази на фамилия Шиките. Ръководител е Миялко Шиката с членове тримата му синове: Стефан, Иван, Митко. Тази музика се задържа най-дълго и обслужва населението дълго време. Това е своего рода семейна формация. От с. Бели Мел идвал музикант, някой си Иван, който учил в София или Стара Загора и ги учил да свирят по ноти. Тогава те се научават да свирят вече музиката на Дико Илиев – “Дунавско хоро” и “Александрийката”, която според тях била най-хубава.
Мартиновската музика (б. Влашко село) е основана 1928 г. В състава ú влизат: Цеко Ангелов, Цветан Ангелов, Георги Джонкин и Найден Котин, но скоро след това Цветан Ангелов заминава за Америка и музиката се разпада. По-късно Марко Джонкин основава нов състав в който вземат участие: Марко Пекин - флигорна, Найден Котин, Георги Джонкин, Цеко Ангелов, Мито Джонкин – барабан, Павел Каменов – тъпан, Георги Ненчов – кларинет. След заминаването на последния за Франция неговото място се заема от Генко Пейн. Към петдесетте години на XX век във формацията се включват Ефрем Петков – баритон и Петър Джонкин – баритон. Когато не им достигат музиканти те търсят от околните селища. Музиката се разпада през 1990 г. (Инф. Ефрем Петков Андреев, р. 1927 г., Мартиново).
Духовите формации в с. Железна са две. Първата, най-старата била сформирана около тридесетте години на XX век. Музикантите свирели по слух и били в състав: Рангел Илиев Станков – флигорна, Петко Божинов – кларинет, Костадин Илиев Станков – баритон, Илия Пардин – баритон, Антон Генадиев – баритон, Тома Еленков – флигорна, Ценко Живков – тъпан. (Инф. Илия Зарков Илиев, 79 год., с. Железна).
Втората духова музика в селото се сформира 1938 – 1939 година. Неин ръководител е Велко Зарков и Илия Зарков – флигорна; Георги Зарков – баритон; Лило Лилов – кларинет; Ценко Живков – тъпан; Владимир Илиев – кларинет; Методи Михайлов – барабан; Илия Пардин – баритон (от старата музика). Групата събира финансови средства от селото, и се купуват три броя инструменти ( флигорна, баритон, кларинет). Фамилията Заркови активно взема участие в дейността на духовите оркестри. Бащата Зарко Илиев, неговият брат Тома свирили народна музика на кавал, синовете Велко, Илия и Георги Заркови също свирят, като Илия Зарков и Велко Зарков се учат да свирят по ноти. По-късно в духовата музика идва Георги Германски от Лопушанската (дн. Георги Дамяново) музика като нотист. След 1942 година съставът се попълва от Лика Рачин – кларинетист; Методи Йорданов – флигорна; Георги Димитров – баритон; Зарко Велков – флигорна (Инф. Велко Зарков Илиев, р.1913 г., с. Железна).
Освен, че събират пари за закупуване на инструменти от селяните, някои от тях продават имоти и добитък за тях. Стоян Петров от с. Габровница продава биволицата си, Герасим Георгиев от с. Благово една от кравите си, в с. Стубел хората дават царевица за продан, Цеко Колов от с. Сумер продава 2,5 дка ниви; Георги Томов от с. Мездрея дарява 70 хил. лева. Музикалните инструменти се закупуват от музикалните магазини от София и Враца, от военните оркестри и на старо от музиканти от съседни селища.

Духовите формации се оборудват с флигорни, кларинети, баритони, бас, голям и малък барабан. Репетициите се провеждат по домовете на самите музиканти, училища, кметства и др. Постепенно от слухари музикантите овладяват нотното свирене. Техни ръководители стават бивши музиканти от военните оркестри, учители по музика.
След 1931 година много духови музики от региона установяват връзка с композитора Дико Илиев. Той добива изключителна популярност. Неговите произведения до такава степен стават част от репертоара на духовите музики, че по едно време не се знае, че той е авторът и те почти стават народни. Той помага на духовите оркестри в с. Славотин, с. Мадан, с. Септемврийци, с. Лехчево. Благодарение на връзките на музикантите с Дико Илиев произведенията на Дико Илиев заемат важно и постоянно място в репертоара на духовите оркестри в целия регион Монтана. Този изключителен феномен – композитор казва за духовата музика: “Слушай сега, слушай музиката. Тя е като семейство: флигорната е майката, баритонът – бащата, кларнетите като деца тичат насам-натам, тъщата като фагот ломоти, басът – дедото, пуши и кашли. Разбирателство и обич трябва да има, та да се живее. Разбирателство и обич трябва да има, та да има музика...”
Обикновено за разучаване на произведенията една формация е свирела от три до шест месеца при репетиции ежедневно и то по-специално – вечер. Първоначално музикантите учат местни хорá и мелодии, взети от старите музики с народни инструменти или чути от други музики в съседни селища. По-късно започват да се снабдяват с репертоар от военните оркестри в Лом, Берковица, Враца и София, с огромното участие и влияние на Дико Илиев и Рангел Тушев от с. Сумер.
От началото на XX век и до днес години наред изпълненията на духовите музики в регион Монтана са били неотменима част от живота на българина: раждане, сватба, смърт. Те са част от народния календар и семейната обредност. Музикантите по селата свирят на годежи, сватби, кръщенета. Те са задължителни на седенки, неделното хоро, което години наред беше традиционно и се свири от сутрин до вечер. Поколения хора от този край са живели и живеят с духовата музика. Духовите музики свирят и на календарните празници: Йордановден, Ивановден, Бабинден, Коледа ( три дни ), Великден, Трифон Зарезан. На Ивановден, Тодоровден ходят по къщите, канени от именници; на Трифон Зарезан по лозята. В същото време те вземат участие в провеждане на гражданските и официални празници в селата и градовете. По отношение на заплащането и средствата, които събират, освен на уговорените (сватба, кръщене), останалото било на доброволни начала. По-инициативни участници в селското неделно хоро събирали пари от всички играещи, а дори моми, които не искали да платят били гонени от хорото.
Духовата музика е навлязла трайно и дълбоко в живота на хората от регион Монтана. Тя продължава да живее и днес. Животът на хората от селищата в регион Монтана и днес е немислим без „да думне” духовата музика, тясно свързана с творчеството на Дико Илиев.

 Програма "Хоризонт" предаването на Цвети Радева
 

  Копие на статия  за конкурса "Тъпан бие, хоро се вие"

в сп. "Likovni svet" (брой 31 от 09.2008) - Целие, Словения